Здравей, страннико!
Какво те води тук? Дириш нещо, но какво? Пари, слава, богатство? Ако е така, дири ги другаде. Себе си може би? В този случай си на правилния Път. Сигурна съм, че знаеш историята на Колумб, който тръгнал да търси пряк път до Индия, а вместо това открил Америка. Пътят е точно такова пътешествие. Тръгваш с ясното съзнание, че имаш нужда от разтърсване, от промяна, от откритието на нещо ново. Пътуваш в едно приключение, което ще те изправи пред редица предизвикателства. Ще те отведе в дълбочините и ще те запрати в бурите, но ще ти покаже и красотата и безбрежната шир на Свободата. Ще се движиш едновременно напред и навътре в себе си. Ще преоткриеш Любовта и собствените си градивни елементи. Ще достигнеш нови хоризонти, както и позабравените предели на същността си. Точно както Колумб открил нещо, което смятал за ново, но то винаги си е било там. И на всичко отгоре през цялото време твоят верен екипаж ще бъде с теб – твоят Род. Защото само заедно можете повече – един за всички и всички за един.
Помисли добре и направи своя избор. Ние, Пътуващите, чакаме с нетърпение да се присъединиш към нас. До следващата ни среща отвъд, в Новата земя!
Венета Нешева – Ведронира, преподавател немски език
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Какво беше за мен Пътят?
Беше намирането на силата ми, осъзнаването на простичките, но изконно важни неща – силата на приемащата, силата да не приемаш нищо лично, силата да не забравяш да гледаш голямата картина, силата чрез истината и любовта да стигнеш до хармонията! Разбрах и нещо много важно за мен. Нещо, което преди ме е притеснявало като трудност, а сега съм толкова горда, че съм родена с една специфична конфигурация в наталната си карта! Направо чувствам, че планини мога да местя, а не само да се изкача до върха! 🙂
Срещите ни през блата, морета, реки, пустини, мегаполиси и планини са незабравими…Там, благодарение на госпожа Чи и Мъдростта, разбрах и провидях важни за мен неща, получих дарове, знаци, синхроничности …и ми е хубаво и специално…
Да бъде Светлина!
Дина Темелкова, собственик на арт център за изложби, камерни концерти, представяне на книги и др. “Къщата на София”
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Пътят е велик творец за всеки дръзнал да го извърви. Той никак не е лек, но удоволствието, което оставя е Велико, приятно и незабравимо изживяване. Всеки, който пожелае да види истинската си същност е добре дошъл на „Пътят Аугуста Монада“. Това е животът, за който ние често мечтаем, но нямаме смелостта да направим крачката и да продължим в неизвестността, която стои пред нас. Но на Пътя се докосваме до истинския живот, който ни очаква. На Пътя можем да се вгледаме в себе си и да намерим нужната искра, за да запалим силния огън на промяната, която ни води към нови светове и простори, към свободно мислене и приятни усещания, които получаваме от удовлетворението, че сме успели да превъзмогнем нашите ограничения и задръжки, които оказва се сами сме си сложили. На Пътя успяваме да се изправим високо, да погледнем напред, и сигурно и уверено да продължим своето уникално приключение наречено Живот.
Моето осъзнаване беше разтърсващо преживяване, което ме промени завинаги. Всичко това постигнах благодарение на помощта и професионализма на Милена, която беше до мен през цялото време и не ме остави докато не осъзнах напълно коя съм всъщност. Това за мен беше нещо ново, тъй като аз имах изградена „много точна“ представа какво представлявам, какви качества имам и какво мога да направя. Пътят махаше една по една дебелите завеси, които покриваха истинските ми качества и същност. Той търпеливо ми показваше на какво съм способна, докато не осъзнах, почувствах и видях какво се открива пред мен. Този Път за мен е истинско чудо, което промени животът ми завинаги, тъй като възможностите, които виждам сега след като го извървях са безкрайни и нямам търпение да видя докъде мога да достигна самата аз, с моите мечти и емоции. Не мога да Ви опиша какво чувство на лекота изпитвам в момента. Еуфорията още ме държи, тъй като аз приключих моят приказен вариант само преди седмица, и искам да споделя чувствата и емоциите, които ме владеят. Искам да кажа на теб, бъдещ пътешественико, който си решил да извървиш този Път: Не се колебай, за нищо на света! Това преживяване е уникално и си струва всеки миг, който е прекаран там. Това, което научих е безценно и осъзнавам, че не бих успяла да се чувствам така свободно и леко, да съм новият уверен и стабилен човек без Пътя. Той е уникален! Довери му се! Без колебание! Това, което се постига на Пътя за толкова краткото време е истински невероятно.
Пожелавам на всеки, който е осъзнал, че се намира в задънената улица на своя живот и е решил, че трябва да предприеме действие, да излезе на пътеката, която ще го отведе до широки Пътища, Магистрали, Виадукти, в Космоса дори. Имайте куража и волята да стъпите и извървите своята приказна версия именно тук на „Пътят Аугуста Монада“ под вещото ръководство на Милена. За да може след това да имате силите и желанието за безкрайните приключения, които ще се открият пред Вас по Вашият собствен, уникален, Велик Път. Път изпълнен, сигурна съм само с топлина, обич и светлина. Път, който сте способни да извървите докъдето Ви отведе собственото Ви широко Сърце. Очаква Ви едно уникално изживяване, което не бива да изпускате!
Животът е пълен с изненади и „Пътят Аугуста Монада“ е една от тях, която ще остане незабравима до края на живота Ви. Пътят е прекрасен и пълноценен, и вие сами ще поискате да го изминете и изживеете по най-добрият и смислен за Вас начин. Подарете си това осъзнаване, което ще промени, сигурна съм живота Ви завинаги и ще остави във Вас уникални изживявания и усещания, които няма да забравите никога! Попътен вятър и безоблачно пътуване пожелавам на всеки осмелил се да го направи! Заслужавате го!
Пътуване безкрайно е животът, който ни предлага чудеса безброй. Стига ние да можем да ги видим, помиришем и усетим, за да можем да поискаме да протегнем ръце и да поискаме да се докоснем до всяко едно от чудесата, които ни очакват. Тази възможност се превръща в реалност след като успееш да извървиш успешно до края „Пътят Аугуста Монада“, създаден и поднесен по неповторим, прекрасен и удивителен начин.
Димитринка Желева, одитор
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Аз съм Валери Манчев. Днес завърших моят Път на магията, наречен Аугуста Монада. И днес видях колко съм се променил, незабележимо, за тези 24 срещи. Промените видях в последния ден, но промените са видими. Знаех за Пътя от няколко месеца, но моят билет получих на представянето на Книгата в средата на месец септември 2021. И започнах в първия понеделник на октомври.
Мислех, че имам известна, макар и бегла, представа за случващото се по Пътя. И от лични разговори, и от представянето на книгата. Но да имам “известна представа” се оказа предположение, което се разтопи още в първата секунда. Пътят е едно място и преживяване, което до сега не бях виждал и преживявал – с нищо сравнимо, дори бегло.Тук му е мястото да призная – аз съм на 57 години и съм семинарозависим. Или да кажем, че бях. Имам духовни стремежи и преживявания от 15 годишен, и опитности в много измерения от невидимия свят. Но Пътят Аугуста Монада няма аналог, няма. Поне за мен. Попадате в магическа реалност. Ако го допуснете – разбира се. Защото Законът за свободната воля е неотменим.
Имаше моменти в моя личен път на едно, да го наречем – “духовно високомерие”.“Колко знам, колко съм видял, ееее, на мен ли го казвате това? Ама вие не знаете аз колко неща съм преживяяяяял.” 🙂 Приключих с това. И за това мога да кажа, че влязох в Пътя чист, свободен, забравих всичко научено досега, или поне не го натрапвах. Тръгнах с “празна кошница”. В моя случай – с куфар. Буквално. Аз обичам да ми е комфортно. И си позволих да занеса свои лични вещи, за да си създам уют. Занесох ги с куфар 🙂 Убеден съм, че заради “празната кошница” си тръгнах с “пълен куфар”.
Всичко по този Път е специално. Всичко е лично за вас. Всичко е презирано за вашия случай. Всичко.Промените се случват. Вие ги случвате. Със самото си присъствие. И с присъствено участие, и с работа, разбира се. Иска се малко зор, за да успеете, нали? Чудесата не стават с излежаване по диваните. Или поне не тези чудеса, които желаем.Колкото повече се доверите на себе си, колкото повече се доверите на Милена,колкото повече повярвате, че сте в едно защитено пространство и сте на Вашия Път – в крайна сметка толкова по-голяма ще е и ползата за вас.
Личният ви житейски път и предизвикателствата по него сякаш ще се случват с повече лекота. И бъдете убедени, че е така. Защото на ваша страна ще са всички ви предци, с които сте минали Пътя на Аугуста Монада. Музиката за мен е голяма част от живота ми. Неразделен другар ми е музиката. И за това с благодарност споделям, че един от най-вълнуващите лично за мен аспекти на това преживяване, беше музиката и песните. Да, по Пътя има много, много музика. И се оказа, че текстовете на песните са част от посоките по Пътя, част от Посланията на Рода. Въобще ви призовавам, когато вече сте стъпили на Пътя, да бъдете хем отпуснати, за да вървите с лекота по него, хем да сте осторожни, за да видите и чуете подсказките – от Рода или от Милена.
Вече съм в първата седмица след края на пътя. И наблюдавам, че започва едно своеобразно повторение на поуките. Това, което разбирах по Пътя в първата седмица, сега се изправя пред мен за да бъде приложено, по самостоятелния ми Път! И това е доста интересно и предизвикателно! Обичам предизвикателствата! Още повече, че по Пътя се изправих пред моя сенчест аспект – да не прилагам това, което съм научил. А също да давам на другите съвети, които аз самия не прилагам към себе си. И в това раздвоение сложното е, че това е някакво предателство към мен самия. Знам, че нещо е правилно. Съветвам с чисто сърце другите да го направят. А аз самия? Правя ли го?
По Пътя ще получите практически съвети и напътствия, съвсем практически. Които са подходящи за всекидневна употреба. Не са отвлечени. Това са съвети и напътствия за точни практически действия, и тези съвети са лично за вас.
Всичко е в първо лице. Единствено или множествено число – зависи от вашето лично решение как да преживеете Пътя. За мен беше парадоксално едновременно – и единствено число, когато аз преживявах. И множествено число – защото усещах и знаех безусловно, че те, моите Предци, са домен и с мен, и ние сме едно удивително множество. Ако всичко това ви звучи далечно и неразбираемо, осмелете се да стъпите на Пътя. После ще си говорим колко дълбока оран се е случила в душите и сърцата ни. Всеки път, и най-далечният, започва с една стъпка с думите: Аз съм готов и тръгвам. Пригответе се за чуете и видите, да преживеете и да се потопите в историите навашите предци. Моите се оказаха доста. Благодарен съм за тяхната шареност. Различни хора, разнообразни съдби, богати и бедни, мъже и жени, млади и стари. Чух от предците (аз ги наричам роднини) напътствия, откровения, признания, насърчения, любящото думи, които – без никакво преувеличение – възпроизведоха в сърцето ми една смесица от чувства с най-силно насищане. И всичко това – поднесено толкова леко, толкова внимателно, бих казал – нежно, но и с уважение. Посланията на моите предци са храна и за ума, и за сърцето, и за душата. Посланията ми дадохапрактически насоки за справяне с житейските ми предизвикателства. И ми ги дадоха с любящи и насърчителни думи, думи, които изваждаха понякога и сълзи по лицето ми…
Нужно ли е нещо специално да направи човек, за да му е пълноценно по този Път? Ще си позволя да споделя какво аз направих, така че сега да мога да чувствам всяка своя клетка жива, така както усетих това в последния ден.
Както вече казах – оставих всичко, което знам, пред вратата. Какво означва това? Не си позволих да сравнявам. Нито минали преживявания с това, нито настоящото отвън с реалността отвътре, по Пътя. А се оставих да ме водят, да ме потапят в новата реалност. Включих се без остатък, така да се каже – отпуснах се и се предадох. Употребих израза “реалността отвътре, по Пътя”. Вие се срещате с Милена и с предците в едно защитено, специално подготвено пространство, в което не влиза друг човек, докато сте заедно по Пътя. Всичко, което преживях в това пространство, за мен е напълно реално. Моите емоции, синхроничностите, подсказките, музиката, сълзите, посланията – всичко това за мен беше и е толкова реално, колкото и това, което се случва в дома ми, в офиса, или където и да е.
Друго важно за мен беше да съм прилежен. А това включва – винаги да съм навреме. Планирах всяко посещение;всички, с които работя, бяха предупредени за моето отсъствие, и винаги бях навреме. От първия ден знаех, че всяка минута ми е важна, защото ми е интересна. Не исках да я пропусна, защото нещо се е опитало да отклони вниманието ми. “Точността е учтивостта на кралете.” 🙂
Защо подчертавам идването навреме като важно? Първо, защото отиването на време за мен е нехарактерно. А дори за някой да е обичайно, то софийският трафик може да ви попречи. След това идваше нещо, с което се справих по-лесно. Има домашни. Те са лесни, и азреших да ги правя в деня на получването им, когато преживяването ми още е прясно. И това се оказа добър подход. Към всяка задача подходих така да се каже – творчески. Домашните изглеждат лесни, като песни. Но написването им е важно, ще разбрете защо.Има музика, много музика, и много песни. Чух доста песни по напълно нов начин. Заради мястото, в което ги чух. Чух всяка песен на точното място по Пътя, и приех посланията им лично за мен. Насладих се на всяка песен.
Търсете скрити подсказки във всичко, във всеки текст, във всяка рисунка и картина, която видите.Посланията от роднините ми.За мен това беше вулкан от емоции, признания и откровения….Центърът на моя личен Път. Запазих и препрочитах всяко. Подчертавах и писах полистовете. И пазя всеки лист с моите записки. Изскачаха такива изрази и изводи вразговорите, че беше напълно задължително да си ги запиша.
Целият Път е осеян с послания. Лично за всеки пътешественик. Разчистени. Дълбоки, истински дълбоки. Много съприкосновени. Поне за мен беше така. Вярвам, че така ще бъде и за всеки следващ пътешественик. Въобще по Пътя ще ви се случват малки чудни неща. Ако го допуснете, разбира се – заради неотменимия Закон за свободната воля.
И накрая вие ще се изправите срещу едно голямо Чудо – новото ви Аз, поизтупано от праха на застоялата родова енергия. Вие вече знаете, че Аугуста Монада е метод за личен преживелищен анализ на личната ви астрологична карта. Предупреждавам обаче – нито веднъж няма да чуете името на нито една планета, на нито едно съзвездие. И въпреки това ще участвате в преживяването целия ваш личен хороскоп. Разгледани са всички планети и посланията им са разчетени и предадени безпогрешно.
Как е възможно това ли? Ами именно в това е Майсторлъка на Милена. Майсторлък. Талант. И уверено мога да кажа, че Пътят Аугуста Монада е приноса на Милена за Победата на Любовта и на Истината. Благодаря!
Валери Манчев, Нотариус
Пътища всякакви… Пътища без посоки, пътища булеварди, друми и пътеки – най- различни….
Да, разбирам те! Ти, който си дочул отнякъде… или просто е стигнало до теб, че има и такъв Път – разбирам те, че си несигурен и неуверен – какво точно ти предстои?! Има ли смисъл в това? Какво ново би научил? Какво, чак толкова ще разбереш за Живота или за Пътя? Какво пък, чак толкова ще те провокира да се познаеш и намериш на Пътя?
Ами, да! Вярвам ти, че не е лесно да направиш този избор… И аз така, неведнъж се питах – защо да го правя? Сега пък и през това ли да мина? И това ли да си дам? Колко пък ли ще ми е от полза този Път? Има ли някаква тайна, която мога да науча? Или да взема да се спра!?
Това идва от Блатото – повярвай ми! Довери ми се!
Ти се довери на любопитството си, довери се на сърцето си! Позволи си да го откриеш този твой Път, в това ново и красиво приказно пространство.
Предай на отговорните – своите ангажименти, предай на смелите – твоите страхове, предай на спящите – заблудата, предай на отегчените – агонията и еднообразието.
СЕГА бъди като децата – днес си позволи да поиграеш… Позволи си една нова приказка, в която ще бъдеш главен герой – ТИ и ТИ ще водиш след теб други по Пътя. Точно като децата, отвори с вълнение тази нова страница на твоя живот и започни да играеш, така – без значение на кой му харесва и на кой не! Иска ли някой да си там или не?! В тази Приказка ТИ сам избираш, с кой да вървиш по Пътя или пък теб вече са те избрали…
Остави се – Пътят ще те води, само вярвай… Разреши си да го преживееш и да стигнеш Планината Ор. Там те чакат нови гледки и ново начало – по-светло, по-ясно, с по-големи хоризонти и Простор, Простор, Простор… Простор за теб и за тези след теб!
Тръгвай …Не се бави! Заслужава си!
Ралица Радева, собственик и управител на магазини „Дом Хармония„
Драги пътешественико, поздравявам те за избора да тръгнеш по Пътя към Планината Ор. Пътят ще те омагьоса, ще те зашемети и развълнува. Навярно ще те просълзи, но определено ще те отрезви! Мен Пътят ме поръси със звезден прах, за да продължа напред и нагоре …към върха. Знаех, че решението и лечението на случващото се, се намират в мен, но размишлявах как да ги открия. В ума ми покълваха опорни точки, които ми помагаха в моменти на недоумение. Непрекъснато ме подсещаха да уважавам различието, защото благодарение на него се случва откривателството и приключението. Опорни точки, които се превръщаха в птича песен или в мълчание, за да проявя себе си – горда и щастлива! Сега вече знам стъпките: приемам, но не променям; направлявам емоциите си и им давам посока; оставам отворена, за да виждам цветната дъга; знам силата си, а любопитството ми ме води до осъзнаване… и ме издига високо! Там където е Любовта! А Любовта – тава съм аз самата. Защото когато чувстваш Любов, създаваш мир и лекота! Да! Вече знам, че щастието е истинската ни съдба. А на теб, пътешественико желая – на добър час и попътен вятър! Наслаждавай се на приключението!
Антония Тодорова – филолог, сугетопед немски език
Моята приказка започна с противоречие – бях абсолютна сигурна, че искам да извървя пътя и да предприема това пътуване към себе си, в същото време още от самото начало се появиха предизвикателства, които можеше да повлияят негативно върху взетото вече решение за пътя и да ме отклонят от него. За моя радост вътрешният ми компас не трепна дори за миг и постоянно сочеше вярната посока. Впоследствие щях да разбера, че за мен това е от изключително важно значение – да определям своята посока и да я следвам неотклонно, бавно и ритмично. Така започнах да разгръщам себе си – първоначално бавно, плахо, боязливо, и така до момента, в който вътрешната ми увереност намери външен израз, и чудесата започнаха да се случват едно след друго.
Методът Аугуста Монада е умело съчетан с похвати от сугестопедията, което прави целият процес изключително интересен, приятен и вълнуващ. Бих го сравнила със създаването на парфюм. При връскване на частица от ароматната течност се усещат връхните – нетрайни, но създаващи първо впечатление нотки. След това идват сърдечните – усещат се след постепенното изчезване на връхните нотки, и накрая са основните, крайни нотки, които се усещат най-дълго време и са основата на композицията. Именно това е целта на Аугуста Монада – да позволим на своите основни нотки да се проявят, за да може да живеем своя живот осъзнато, да знаем кои сме и всеки ден да правим своята малка стъпка към радостта и щастието си.
Всеки изминат ден от пътуването беше различен, имахнепрекъснати прозрения и постоянно си припомнях коя съм. Връзката с рода и семейството ми беше възродена.Усещах безусловната им любов, а топлата им и спокойна енергия ме подкрепяше през цялото време. Отворих пространство за творческия си потенциал, и тази част от пътуването ми беше много любима – да творя, загубилапредстава за времето, е фантастично усещане. Всичко се получаваше с лекота, а синхроничностите бяха част от пътями от самото начало.
Интересен е фактът, че за първи път в своя живот не се почувствах натъжена или изгубена при затваряне вратата на пространството, от което бях част повече от два месеца.Причината е много проста – усещам (х), че това е едва началото на нещо много хубаво, чиято истинска стойност тепърва ще откривам и разбирам.
Благодарна съм, че уверено тръгнах по този път и ми беше дадена тази възможност. Успях да го споделя с толкова много приказни персонажи, бях на толкова места, преживях толкова непознати за мен чувства, които винаги ще помня с усмивка.
Успех на новите пътешественици! Помнете, че Пътят е ваш приятел и ще ви отведе до най-закътаните кътчета на душата ви, които ще обикнете от цялото си сърце!
Корнелия Спасова
Аугуста Монада 