___________________________________________________________________________________

Тръгнах, защото имах нужда, не защото исках. Тръгнах, понеже нямаше как да остана без да се прибера. При себе си.

Пътят е вълнуващ, вдъхновяващ, окриляващ. Пътят е стръмен, турбулентен, на моменти страшен. Но и познат, естествен, топъл. Но и тъжен, емоционален и разкъсващ. Има много отбивки, пътечки, реки и потоци. Пътеки в страни – към старото, потоци на изобилие от любов. Но едно е сигурно. Пътят е еднопосочен. И път назад няма. И да искаш. Знанието, което намираш, частиците от себе си, които намираш, няма как да забравиш. Няма как да отзнаеш. И трябва да си готов. Защото магия няма. Има дързост. Има смелост. Има стъпки. Да си в Старото с новите знания не е възможно. Защо? Защото душата ти вече си спомня. Защото всяка клетка вече знае. Кой си, къде си, къде е Пътят ти. И той не е лек. И той продължава. Но си заслужава. О, как си заслужава!

Но няма да те убеждавам. Само ще ти пожелая да тръгнеш. За да стигнеш на най-хубавото място – у дома, в твоята душа.

Мирослава Станева

___________________________________________________________________________________

Здравей, скъпи първооткривательо!
Как си? Да и на мен ми е познато това чувство. Тягостно и не можеш да си намериш място. Сякаш никой не те разбира и просто ти се иска да избягаш, там където никой не те познава. Работата е там, че не можем да избягаме от себе си. Пробвах много пъти, в много различни градове и дори държави. Докато не разбрах, че бягам далеч…от себе си. Така се бях похлупила, че се наложи спешна интервенция по пътуване…навътре към центъра. Първо стъпих плахо, но имах до себе си вълшебница-пътеводителка, която ме подкрепи. С всяка стъпка, тя ме водеше на различни забравени места…отново в себе си. И вместо, както на всички терапии досега, за които дадох маса пари, за да сочат с пръст колко много проблеми имам и как съм затънала, за първи път извървях пътя на дарбите, на талантите, на красотата, собственото си сърце и цялото необятно поле на обич и съкровища, които рода, моите кръвни роднини ми бяха завещали, а те прашлясваха. Открих колко е важно да гледам натам! Към ресурса, който спи в мен, и че май е вярно – „Накъдето ти е обърнат погледа, това е светът ти!“ С времето пътят се разкриваше все повече и преживях най-ценното – истинското си Аз! И да ти кажа, нямаше нищо общо с това, което си бях втълпявала или чувала от другите за себе си. Оказа се това, което винаги съм знаела, че има в мен, но така и не се престраших, докато не намерих своята пътеводителка!
Изведнъж Пътят стана така интересен и приятен, че не исках да свършва. Та там бях себе си! Добре, че ми оставиха инструменти, с които да се оправям в света навън! И започва моето преоткриване…от вън навътре и вече осъзнато от вътре навън – към другите, към света, към Радостта. Към своята мисия и призвание. И да, препятствия има винаги, но вече имаш компас и никой не може да те заблуди кой си и защо си тук! Пътят е тук да те научи точно това.
Удоволствието е в развитието, разпукването на цветето, разлистването на листчето. Преоткриването на същите места и хора, но по коренно различен начин, защото ти си друг, или всъщност себе си си най-накрая. Красиво е да познаеш себе си и още по-красиво е да се споделиш със света. Затова скъпи, първооктивательо, честно казано благородно ти завиждам, че тепърва ти предстои да се изненадаш приятно от себе си, да си признаеш честно кое си и кое не си, да се преоткриеш в пристанището на Истината, а от там ти пожелавам попътен вятър в една нова посока на разгръщане на твоите криле!

Марияна Накова

___________________________________________________________________________________

Аугуста Монада е вълшебен път. Вълшебствата не могат да се опишат, трудно е да бъдат разказани. Те просто трябва да се преживеят, за да се „разберат“, или по-скоро – усетят.
Аугуста Монада е едно такова незабравимо преживяване. То вълнува силно, докато се случва. Продължава и след като е „приключило“. Всъщност аз не мисля, че то някога приключва – също като живота.
Оприличавам го и на път, защото е едно невероятно пътуване. Пътят, който е започнат от предците ни, минава през нас и продължава след нас. Пътуване за среща както с рода, така и с моята душа. Най-големите съкровища, които открих са дарбите, с които съм благословена и проявата на възможностите, които нася в себе си. А това дава много сила…Още повече сила дава преживяването им, вместо догадките дали ги притежавам и дали да им давам поле за изява.
Срещнах много от себе си. Но може би най-важната ми среща беше със Силата, която движи всичко. Преживяването на самата ѝ същност е разтърсващо и променящо само по себе си.
Сега не просто „знам“, а живея себе си. Гледам на света, на събития и хора през други, но моите очи. Радвам се и страдам истински. Понякога притихвам и се наслаждавам на това да бъда. Или да се слея със Спокойствието.
Благодарна съм! Благодаря на Пътя и на себе си за решението да стъпя на него и да продължавам да го вървя. Благодаря на създателката му, чрез която той се разгръща! ♥️

Зорница Коцева

___________________________________________________________________________________

“Смърт” . Първото нещо, което изживях, когато стъпих на пътя, е да изживея усещането за една малка, контролирана смърт на личността, в която до този момент в живота ми се бях настанил. Още с първата крачка усетих недвусмислено, че бе започнат процес по разпознаване, разделяне и сбогуване с всичко онова, което излишно носех в себе си. Бе начинът на процес по демонтаж на всички онези лъжовни модели, които са били изградени в мен, от мен, за мен. 
Среща. Пътят е една голяма среща. Среща на мен самия с мен самия. Среща на сегашното ми аз с всичко останало, което мога да съм. Среща на мен с всички потенциали, които притежавам. 
Път назад. Пътят е едно пътуване, което се простира, както назад в миналото, така и напред в бъдещето едновременно, защото…пътят ме отведе до онова мое, автентично аз, което бях „изоставил” някъде там на части в миналото. Върнах се, за да се събера сам себе си. Върнах се до самото мое начало, когато бях цялостен, за да тръгна обратно към днешното аз и … по пътя от миналото към настоящето срещах всичко онова, което ми се бе случило, за да разпозная кога и където съм се счупил, за да имам възможността да се поправя, за да имам възможността да събера и взема със себе си всичко ценно, което съм оставил в миналото и да оставя всичко, онова, което съм взел със себе си без да ми е нужно. По този начин пътят извърши едно движение назад и напред, за да имам възможността да пренаредя себе си, за да имам възможността да оставя там, в моментите оновa, което е трябвало да оставя и да взема в моментите оновa, което не е трябвало да оставям. Всеки път, когато заставах на пътя, имах тази възможност да пътувам назад в миналото, а след това се отправях в бъдещето, за да открия там своите потенциали – в добър и недобър смисъл. Потенциалите да бъда всичко онова, за което автентичното ми аз копнее и да бъда всичко онова, в което автентичното ми аз има опасност да се превърне, ако не осъществя копнежите на сърцето си. По този начин всеки път осъществявах пътуване едновременно – както назад в миналото, така и напред в бъдещето. Освобождавах място за всичко онова, което откривах като важно и оставях като неважно, за да го пренеса напред във времето.

Пътят като конструктор. Срещнах една конструкция за себе си, която следваше да бъде деконструирана. Разбрах, че всичко, което съм приел за себе си, е само една версия на нещо, което е оформено от редица събития във времето – хубави и лоши. И тази моя версия не изчерпва безпределната ми същност. Тази конструкция се оказва само една форма, една сигурна обвивка, в която животът ме подтиква да се настаня в условията на познатия комфорт, но истинският живот, истинският смисъл се състои в това, аз непрекъснато да разрушавам тази представа, тази условност, това ограничение, за да изживявам битието си в резултат на непрестанна метаморфоза, на трансформация, на пълнота.
Пътят като избор. Избор за това да изживея бога или дявола в мен – всичко хубаво и всичко лошо, което мога да бъда. Даде ми се пълната свобода и с това пълната отговорност. Пътят ми даде разбирането, че имам свободата да бъда абсолютно всичко, което пожелая, същевременно с това ми даде да разбера, че това е и най-голямата отговорност, която човек носи със себе си.

Ивайло Вълканов

__________________________________________________________________________________

Пътят за мен се състоеше от разнообразни пътеки лъкатушещи през живописни места. Беше пристан за почивка, откриване и преоткриване на незнайни или позабравени съкровища, накити, оръжия и инструменти. Полезни и необходими за пътуването напред. Разходка в една много лична съкровищница.
Преживяване за това, че опознаването на себе си, ученето и развитието, могат да се случват съпътствани от любопитство, усещане за откривателство и приказност, и преди всичко в удоволствие от това да разгръщаш вътрешния си свят.
Беше приятно и любопитно изследване и настаняване в една зона на комфорт, сигурност и защитеност, от която имах нужда. Територия, на която се чувствах приветствана, подкрепена и съпровождана да изследвам с моето си темпо, забавяния, спирания, криволичения или препускания. Да опознавам и картографирам, без главоболен стремеж към ефективност.
Пътуването ми беше съпроводено и от богати художествени форми и превъплъщения, увличащи сетивата, въображението, интуицията и инстинктите. Бях част от светове нарисувани с думи, опознавах образи от снимки, които ми проговаряха, разказваха истории, оживяваха паметта и съзнанието ми, разширявах се.  Наслаждавах се на магично преживяване наситено с метафоричност, символика, емоционалност, пъстрота, които отвеждаха посланията и дълбоко отвъд ума…
За мен се отвори врата отвъд познатото, видимото, осезаемото, зад която се вижда любов, красота, дълбочина и взаимосвързаност. Припомни ми се, че имам ключ за тази врата, макар и често да забравям или да го губя, или да не мога да отключа и да се скитам бездомна.

Теодора Коцева

________________________________________________________________________________

„Пътят Аугуста Монада”, или просто пътят! За мен беше пътят обратно към себе си! Когато стигнеш една точка в живота си, в която знаеш, че нещо не е така, нещо ти липсва, нещо не разбираш, нещо ти се изплъзва започваш да търсиш и То те намира! Така се случи при мен, вярвам, че и при много от вас. Информацията просто идва, чуваш я и тръгваш. Отначало с любопитство, с леко недоверие, след като се включиш и става всичко по-приятно. Нещата, която се случва на Пътя Аугуста Монада, нещо, което научаваш за себе си и другите са толкова различни понякога, че си предизвикан да вървиш напред. На моменти наистина ставаше трудно и дори страшно, но Милена винаги вадеше нещо от многото джобове, с които се беше украсила! Подава ти го много важно и чакам да си свършиш работата! Както в живота! Преди да тръгнеш по Пътя, няма как да разбереш какво е! Смяташ, предполагаш, сравняваш, питаш, но не получаваш отговорът, който ти е нужен. Това е нещо много лично, нещо, което трудно се обяснява! Пътят Аугуста Монада е едно неочаквано предизвикателство, което ти дава много отговори и остава с теб завинаги! Оставаш изненадан, ядосан, очарован, предизвикан, по-силен, по-мъдър и какво ли не още, и то по един Приказан начин. Дава осъзнатост и в последна сметка изважда най-доброто от теб, това с което си дошъл в този живот, но малко си позабравил!
Пътят е за смелите! Пожелавам го на всеки!

Весела Балтова

---

Да последваш пътя на Аугуста Монада е повод за следващ размисъл и за продължаващо търсене. Такова е моето усещане. А сега си мисля, че това е своеобразно пътешествие в наситена географска среда, което не приключва със завършването на пълния му двумесечен цикъл. Кога е добре човек да тръгне по него? Както отговаря една 75-годишна студентка-първокурсничка на въпроса защо сега започва висшето си образование: „Ами кога, ако не сега?” Тогава се замисляш как да го определиш. И след като си го попреминал си казваш „Може би като душевна спелеология с родово-морален отенък?”. Да де, ама къде в цялото пътешествие e пещерата с нейните загадъчни дълбини? Защо я нямаше сред обектите за посещение? Поради възможна клаустрофобия на пътешественика? Или, за да се спестят средства, време и усилия? И след време те изненадва мисълта, че през целия път пещерата може би си бил самият ти. И така, какво може да е пътят? Най-вероятно, нещо като зарибяваща екскурзия с няколко кратки спирки на различни места, и за да опознаеш по-добре всички тях трябва да се връщаш отново, за да видиш нещата по-подробно. А как се връщаш?  Вероятно като уроци или резултати.

Един мъж на 65+

---

Здравей, страннико! 
Какво те води тук? Дириш нещо, но какво? Пари, слава, богатство? Ако е така, дири ги другаде. Себе си може би? В този случай си на правилния Път. Сигурна съм, че знаеш историята на Колумб, който продължи да търси пряк път до Индия, а вместо това откри Америка. Пътят е точно такова пътешествие. Тръгваш с ясното съзнание, че имаш нужда от разтърсване, от промяна, от откриването на нещо ново. Пътуваш в едно приключение, което ще те изправи пред редица предизвикателства. Ще те отведе в дълбините и ще те запрати в бурите, но ще ти покаже и красотата и безбрежния шир на Свободата. Ще се движиш едновременно напред и навътре в себе си. Ще преоткриеш Любовта и собствените си градивни елементи. Ще достигнете нови хоризонти, както и позабравените предели на същността си. Точно както Колумб откри нещо, което смяташе за ново, но то винаги си е било там. И на всичко отгоре през цялото време твоят верен екип ще бъде с теб – твоят Род. Защото само заедно можете повече – един за всички и всички за един.
Помисли добре и направи своя избор. Ние, Пътуващите, чакаме с нетърпение да се присъединиш към нас. До тази ни среща отвъд, в Новата земя!
 
Венета Нешева – Ведронира, преподавател по немски език

---

Какво беше за мен Пътят?
Беше намирането на силата ми, осъзнаването на простичките, но изконно важни неща – силата на приемащата, силата да не приемаш нищо лично, силата да не забравяш да гледаш голямата картина, силата чрез истината и любовта да стигнеш до хармонията! Разбрах и нещо много важно за мен. Нещо, което преди ме е притеснявало като трудност, а сега съм толкова горда, че съм родена с една специфична конфигурация в наталната си карта! Направо чувствам, че планини мога да местя, а не само да се изкача до върха! 🙂
Срещите ни през блата, морета, реки, пустини, мегаполиси и планини са незабравими…Там, благодарение на госпожа Чи и Мъдростта, разбрах и провидях важни за мен неща, получих дарове, знаци, синхроничности …и ми е хубаво и специално…
Да бъде Светлина!
 
Дина Темелкова, собственик на арт център за изложби, камерни концерти, представяне на книги и др. “Къщата на София”

---

Пътят е велик творец за всеки дрънкал да го извърви. Той никак не е лек, но удоволствието, което оставя е велико, приятно и незабравимо изживяване. Всеки, който пожелае да види истинската си същност е добре дошъл на „Пътят Аугуста Монада“. Това е животът, за който мечтаем, но нямаме често смелостта да направим крачката и да продължим в неизвестността, която стои пред нас. Но на Пътя се докосваме до истинския живот, който ни очаква. На Пътя можем да се вгледаме в себе си и да намерим нужната искра, за да запалим силния огън на промяната, която не води към нови светове и пространства, към свободно мислене и приятни усещания, които получавате от удовлетворението, че сме успели да превъзмогнем нашите ограничения и задръжки, които се оказват сами сме се сложили. На Пътя успяваме да се изправим високо, да погледнем напред, и сигурно и уверено да продължим своето уникално приключване наречено Живот.
Моето осъзнаване беше разтърсващо преживяване, което ме промени завинаги. Всичко това постигнах благодарение на помощта и професионализма на Милена, която беше до мен през цялото време и не ме остави, докато не осъзнах напълно коя съм всъщност. Това за мен беше нещо ново, тъй като като аз имах изградена „много точна“ представа какво представлявам, каквито качества имам и какво мога да направя. Пътят махаше една по една дебела завеса, която покрива истинските ми качества и същност. Той търпеливо ми показваше какво съм способен, докато не осъзнах, почувствах и видях какво се открива пред мен. Този път за мен е истинско чудо, което промени живота ми завинаги, тъй като възможностите, които виждам сега след като го извървях със безкрайни и нямам търпение да видя докъде мога да достигна самата аз, с моите мечти и емоции. Не мога да ви опиша какво чувство на лекарството изпитвам в момента. Еуфорията още ме държи, тъй като като аз приключените моят показан вариант само преди седмица, и искам да споделя чувствата и емоциите, които ме владеят. Искам да кажа на теб, бъдещ пътешественик, който си решил да извървиш този Път: Не се колебай, за нищо на света! Това преживяване е уникално и си струва всеки миг, който е прекаран там. Това, което научих е безценно и осъзнавам, че не бих успяла да се чувствам така свободно и леко, да съм новият уверен и стабилен човек без Пътя. Той е уникален! Довери му се! Без колебание! Това, което се постига на Пътя за толкова краткото време е истински невероятно.
Пожелавам на всеки, който е осъзнал, че се намира в задънената улица на своя живот и е решил, че трябва да предприеме действие, да излезе на пътя, който ще го отведе до широки Пътища, Магистрали, Виадукти, в Космоса дори. Имайте куража и волята да стъпите и извървите своята показана версия именно тук на „Пътят Аугуста Монада“ под вещото ръководство на Милена. За да може след това да имате силите и желанието за безкрайните приключения, които ще се открият пред вас по вашия собствен, уникален, Велик Път. Пътът изпълнен, сигурна съм само с топлина, обич и светлина. Пътят, който сте способни да извървите докъдето ви отведе собственото ви широко Сърце. Очаква ви едно уникално изживяване, което не бива да изпускате!
Животът е пълен с изненади и „Пътят Аугуста Монада“ е една от тях, която ще остане незабравима до края на живота ви. Пътят е прекрасен и пълноценен, и вие сами ще търсите да го изминете и изживеете по най-добър и смислен за вас начин. Подарете си това осъзнаване, което ще промени, сигурна съм живота ви завинаги и ще оставите във вас уникални изживявания и усещания, които няма да забравите никога! Попътен вятър и безоблачно пътуване пожелавам на всеки осмелил се да го направи! Заслужавайте го!
Пътуване безкрайно е животът, който не предлага чудеса безброй. Стига ние да можем да ги видим, помиришем и усетим, за да можем да поискаме да протегнем ръце и да поискаме да се докоснем до всяко едно от чудесата, които ни очакват. Тази възможност се преобразува в реалност, след като успееш да извървиш успешно края на „Пътят Аугуста Монада“, създаден и поднесен по неповторим, прекрасен и удивителен начин.

Димитринка Желева, одитор

---

Аз съм Валери Манчев. Днес завърших моят Път на магията, наречен Аугуста Монада. И днес видях колко съм се променил, незабележимо, за тези 24 срещи. Промените видях в последния ден, но промените са видими. Знаех за Пътя от няколко месеца, но моят билет получих на представянето на Книгата в средата на месец септември 2021. И започнах в първия понеделник на октомври.

Мислех, че имам известна, макар и бегла, представа за случайното се по Пътя. И от лични разговори, и представянето на книгата. Но да имам “известна представа” се оказва предположение, което се разтопи още в първата секунда. Пътят е едно място и преживяване, което до сега не бях виждал и преживявал – с нищо сравнимо, дори бегло. Тук му е мястото да призная – аз съм на 57 години и съм семинарозависим. Или да кажа, че бях. Имам духовни стремежи и преживявания от 15 години, и опитности в много измерения от невидимия свят. Но Пътят Аугуста Монада няма аналог, няма. Поне за мен. Попадайте в магическа реалност. Ако го допуснете – разбира се. Защото Законът за свободната воля е неотменим.

Имаше моменти в моя личен път на едно, да го наречем – “духовно високомерие”. “Колко знам, колко съм видял, ееее, на мен ли го казвате това? 🙂 Приключих с това. И за това мога да кажа, че влязох в Пътя чист, свободен, забравих всичко научено досега, или поне не го натрапвах. Тръгнах с “празна кошница”. В моя случай – с куфар. Буквално. Аз обичам да ми е комфортно. И си позволих да занеса своите лични вещи, за да си създам уют. Занесох ги с куфар 🙂 Убеден съм, че заради “празната кошница” си пътувах с “пълен куфар”.

Всичко по този път е специално. Всичко е лично за вас. Всичко е прецезирано за вашия случай. Всичко. Промените се случват. Вие ги случвате. Със самото си се радвам. И с присъствено участие, и с работа, разбира се. Искате ли малко зор, за да успеете, нали? Чудесата не стават с излежаване по диваните. Или поне тези чудеса, които желаете. Колкото повече се доверите на себе си, колкото повече се доверите на Милена, колкото повече повярвате, че сте в едно защитено пространство и сте на Вашия Път – в последната сметка толкова по-голяма ще е и ползата за вас.

Личният ви житейски път и предизвикателствата по него сякаш ще се случват с повече лекота. И бъдете убедени, че е така. Защото на ваша страна ще са всички ви предци, с които сте минали Пътя на Аугуста Монада. Музиката за мен е голяма част от живота ми. Неразделен другар ми е музиката. И за това с благодарност споделям, че един от най-вълнуващите лично за мен аспекти на това преживяване, беше музиката и песните. Да, по Пътя има много, много музика. И се оказа, че текстовете на песните са част от посоките по Пътя, част от Посланията на Рода. Въобще ви призовавам, когато вече сте стъпили на Пътя, да бъдете хем отпуснати, за да вървите с лекота по него, хем да сте осторожни, за да видите и чуете подсказките – от Рода или от Милена.

Вече съм в първата седмица след края на пътя. И наблюдавам, че започва едно своеобразно повторение на поуките. Това, което разбирах по Пътя в първата седмица, сега се изправя пред мен за да бъде приложено, по самостоятелния ми Път! И това е доста интересно и предизвикателно! Обичам предизвикателствата! Още повече, че по Пътя се изправих пред моя сенчест аспект – да не прилагам това, което съм научил. А също да давам на другите съвети, които аз самия не прилагам към себе си. И в това раздвоение сложното е, че това е някакво предателство към мен самия. Знам, че нещо е правилно. Съветвам с чисто сърце другите да го направят. А аз самия? Правя ли го?

По Пътя ще получите практически съвети и напътствия, съвсем практически. Които са подходящи за всекидневна употреба. Не са отвлечени. Това са съвети и напътствия за точни практически действия, и тези съвети са лично за вас.

Всичко е в първо лице. Единствено или множествено число – зависи от вашето лично решение как да преживеете Пътя. За мен беше парадоксално едновременно – и единствено, когато аз преживявам. И множествено число – защото усещах и знаех безусловно, че те, моите Предци, са до мен и с мен, и сме едно удивително множество. Ако всичко това ви звучи далеч и неразбираемо, осмелете се да стъпите на Пътя. След ще си говорим колко дълбока оран се е случила в душите и сърцата ни. Всеки път, и най-далечният, започва с една стъпка и с думите: Аз съм готов и тръгвам. Пригответе се да чуете и видите, да преживеете и да се потопите в историите на вашите предци. Моите се оказаха доста. Благодарен съм за вашата шареност. Различни хора, разнообразни съдби, богати и бедни, мъже и жени, млади и стари. Чух от предците (аз ги наричам роднини) напътствия, откровения, признания, насърчения, любящите думи, които – без никакво преувеличение – възпроизведоха в сърцето ми една смесица от чувства с най-силно насищане. И всичко това – поднесено толкова леко, толкова важно, бих казал – нежно, но и с уважение. Посланията на моите предци са храна и за ума, и за сърцето, и за душата. Посланията ми дадоха практически насоки за справяне с житейските ми предизвикателства. И ми ги дадоха с любящи и насърчителни думи, думи, които изваждаха понякога и сълзи по лицето ми…

Нужно ли е нещо специално да направи човек, за да му е пълноценно по този Път? Ще си позволя да споделя какво аз направих, така че сега да мога да чувствам всяка своя клетка жива, така както усетих това в последния ден.

Както вече казах – оставих всичко, което знам, пред вратата. Какво означва това? Не си позволих да сравнявам. Нито минали преживявания с това, нито настоящото отвън с реалността отвътре, по Пътя. А се оставих да ме водят, да ме потапят в новата реалност. Включих се без остатък, така да се каже – отпуснах се и се предадох. Употребих израза “реалността отвътре, по Пътя”. Вие се срещате с Милена и с предците в едно защитено, специално подготвено пространство, в което не влиза друг човек, докато сте заедно по Пътя. Всичко, което преживях в това пространство, за мен е напълно реално. Моите емоции, синхроничностите, подсказките, музиката, сълзите, посланията – всичко това за мен беше и е толкова реално, колкото и това, което се случва в дома ми, в офиса, или където и да е.

Друго важно нещо за мен беше да съм прилежен. А това включва – винаги да съм навреме. Планирах всяко посещение; всички, с които работя, бяха предупредени за моето отсъствие, и винаги бях навреме. От първия ден знаех, че всяка минута ми е важна, защото ми е интересна. Не исках да я пропусна, защото нещо се е опитало да отклони вниманието ми. “Точността е учтивостта на кралете.” 🙂

Защо подчертавам идването на време като важно? Първо, защото отиването на време за мен е нехарактерно. А дори за някой да е обичайно, то софийският трафик може да ви попречи. След това идваше нещо, с което се справих по-лесно. Има домашни. Те са лесни, и аз реших да ги правя в деня на получването им, когато преживяването ми е още прясно. И това се оказва добър подход. Към всяка задача подходих така да се каже – творчески. Домашните изглеждат лесни, като песни. Но написването им е важно, ще разбрете защо. Има музика, много музика и много песни. Чух доста песни по напълно нов начин. Заради мястото, в което ги чух. Чух всяка песен на точното място по Пътя, и приех посланията им лично за мен. Насладих се на всяка песен.

Търсете скрити подсказки във всичко, във всеки текст, във всяка рисунка и картина, която виждате. Посланията от роднините ми. За мен това беше вулкан от емоции, признания и откровения…Центърът на моя личен Път. Запазих и препрочитах всяко. Подчертавах и писах по листовете. И пазя всеки лист с моите записки. Изскачаха такива изрази и изводи в разговорите, че беше напълно задължително да си ги запиша.

Целият Път е осеян с послания. Лично за всеки пътешественик. Разчистени. Дълбоки, истински дълбоки. Много съприкосновения. Поне за мен беше така. Вярвам, че така ще бъде и за всеки следващ пътешественик. Въобще по Пътя ще ви се случват малки чудни неща. Ако го допуснете, разбира се – заради неотменимия Закон за свободната воля.

И накрая вие ще се изправите срещу едно голямо Чудо – новото ви Аз, изтупано от праха на застоялата родова енергия. Вие вече знаете, че Аугуста Монада е метод за личен преживелен анализ на личната ви астрологична карта. Предупреждавам обаче – нито веднъж няма да чуете името на нито една планета, на нито едно съзвездие. И въпреки това ще участвате в преживяването на целия ви личен хороскоп. Разгледани са всички планети и посланията им са разчетени и предадени безпогрешно.

Как е възможно това ли? Ами именно в това е Майсторлъка на Милена. Майсторлък. Талант. И уверено мога да кажа, че Пътят Аугуста Монада е приноса на Милена за Победата на Любовта и Истината. Благодаря!

Валери Манчев, Нотариус

---

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––Драги пътешественико, поздравявам те за избора да тръгнеш по Пътя към Планината Ор. Пътят ще те омагьоса, ще те зашемети и развълнува. Навярно ще те просълзи, но определено ще те отрезви! Мен Пътят ме поръси със звезден прах, за да продължа напред и нагоре …към върха. Знаех, че решението и лечението на случващото се, се намират в мен, но размишлявах как да ги открия. В ума ми покълваха опорни точки, които ми помагаха в моменти на недоумение. Непрекъснато ме подсещаха да уважавам различното, защото благодарение на него се случва откривателството и приключението. Опорни точки, които се превръщаха в птича песен или в мълчание, за да проявя себе си – горда и щастлива! Сега вече знам стъпките: приемам, но не променям; насочвам емоциите си и им давам посока; оставам отворена, за да виждам цветната дъга; знам силата си, а любопитството ми ме води до осъзнаване… и ме издига високо! Там където е Любовта! А Любовта – тава съм аз самата. Защото когато чувстваш Любов, създаваш мир и лекота! Да! Вече знам, че щастието е истинската ни съдба. А на теб, пътешественико желая – на добър час и попътен вятър! Наслаждавай се на приключението!

Антония Тодорова – филолог, сугетопед немски език

---

Моята приказка започва с противоречие – бях абсолютно сигурна, че искам да извървя пътя и да предприема това пътуване към себе си, в същото време още от самото начало се появиха предизвикателства, които можеше да повлияят негативно върху взетото вече решение за пътя и да ме отклонят от него. За моя радост вътрешният ми компас не трепна дори и за миг и постоянно сочеше вярната посока. Впоследствие щях да разбера, че за мен това е от изключително важно значение – да определям своята посока и да я следвам неотклонно, бавно и ритмично. Така започнах да разгръщам себе си – първоначално бавно, плахо, боязливо, и така до момента, в който вътрешната ми увереност намери външен израз и чудесата започнаха да се случват едно след друго.

Методът Аугуста Монада е умело съчетан с похвати от сугестопедията, което прави целият процес изключително интересен, приятен и вълнуващ. Бих го сравнила със създаването на парфюм. При впръскване на частица от ароматната течност се усещат връхните – нетрайните, но създаващи първо впечатление нотки, след това сърдечните – усещат се след постепенното изчезване на връхните нотки и основните нотки – крайните нотки, които се усещат най-дълго време и са основата на композицията. Именно това е целта на Аугуста Монада – да позволим на своите основни нотки да се проявят, за да може да живеем своя живот осъзнато, да знаем кои сме и всеки ден да правим своята малка стъпка към радостта и щастието си.

Всеки изминат ден от пътуването беше различен, имах непрекъснати прозрения и постоянно си припомнях коя съм. Връзката с рода и семейството ми беше възродена. Усещах безусловната им любов, а топлата им и спокойна енергия ме подкрепяше през цялото време. Отворих пространство за творческия си потенциал и тази част от пътуването ми беше много любима – да творя, загубила представа за времето, е фантастично усещане. Всичко се получаваше с лекота, а синхроничностите бяха част от пътя ми от самото начало.

Интересен е фактът, че за първи път в своя живот не се почувствах натъжена или изгубена при затваряне вратата на пространството, от което бях част за повече от два месеца. Причината е много проста – усещам (х), че това е едва началото на нещо много хубаво, чиято истинска стойност тепърва ще откривам и разбирам.

Благодарна съм, че уверено тръгнах по този път и ми беше дадена тази възможност. Успях да го споделя с толкова много приказни персонажи, бях на толкова места, преживях толкова непознати за мен чувства, които винаги ще помня с усмивка.  

Успех на новите пътешественици! Помнете, че Пътят е ваш приятел и ще ви отведе до най-закътаните кътчета на душата ви, които ще обикнете от цялото си сърце!

Корнелия Спасова

---